За мен.За теб.За хората.И не само.

2012-02-12T01:26:00.003+02:00

хей, ти
на върха на езика си
в ъгълчето на устата
при облизване
след пудра захар

да преглътна
да издишам настрани по-силно
да те забърша в някоя салфетка

сочат те и ме подканват скришом
но аз не искам,макар че май е време
да подишам.

2011-09-01T15:38:00.000+03:00

безуспешните ми опити
да му измислям думи
да го сложа в категория
да го припозная

дисциплина
рутина

прозаично изследване
в търсене на поезията
преднамерена
умишлена
нарочна
бледа
вехта
непозната
крива
бавно
започвам
да
сри-
чам

а той
ме кара
да забравям
словото
не до първобитност
до начало

2011-02-23T15:08:00.002+02:00

Боли ме да разгръщам себе си
да се разтварям в косите си

Когато ме докосваш съм цяла

2010-07-26T00:14:00.000+03:00

''без съмнение е лято

откривам го

в мириса на посоките

в износените си сандали

в куража за щастие

и в теб

най-вече

теб''

2010-04-23T23:50:00.002+03:00

Всеки ден имам все повече птички в главата си

2010-04-11T22:08:00.000+03:00

Реално беше,
по-реално няма накъде
толкова реално,
че нереално сякаш бе.

2010-04-07T01:06:00.001+03:00

бури не гостуват в Рая.

2010-03-22T15:09:00.001+02:00

монолог със многоточия.

2010-02-28T21:09:00.000+02:00

Цветята умират,
ако някой не иска
да се грижи за тях,специални човеко.
Плачат, когато
никой не ги вижда.
Дори кактусите.
И после това се попиват,
за да им порасне още точно една игличка.

Всички плачат.
Дори кактусите.
Дори ти,специални..

2010-02-07T22:30:00.000+02:00

cashmere:вятър в миглите и малко живот... (mm)
забърши прахта...

..obicham te.

2010-02-06T14:58:00.001+02:00

празни алкохолни петна..
незапомнени мисли.

2010-01-26T22:29:00.001+02:00

..нещо май не ми се заминава..
: ))

2010-01-23T02:13:00.001+02:00

Чуваш ли писъка на кафявите ириси

2010-01-18T22:48:00.001+02:00

общо няма, има ни сами

2010-01-15T23:52:00.002+02:00

Слагам тишина
вместо мед във
чая и търся подгизналите
си мисли във
твоята чаша.

2010-01-11T22:52:00.001+02:00

когато се топят часовниците
в капчици превръщат се секундите
пропуснати паузирани изтърсили се
от джобовете случайно бездънни
без да усетиш и мръсни вървиш по
трохите да търсиш и да го зашиеш
пак се къса късно е (за щуротии и
онази, бялата)

2010-01-11T22:20:00.000+02:00

Приятно ми е да забравям нещата си,
защото после ги откривам с удивление
и изненада, без дори да са ми липсвали.

2009-12-14T22:45:00.001+02:00

Няколко дни преди Коледа
видях човек,който се катери
по покривите.
София мирише коледно.

2009-12-06T02:24:00.001+02:00

Същите хербарии
завити в станиола от цигарите.
завинаги?
затоплени и влажни между
времето
Издялани в сърцето на човечето,
което бяга от разделите.

Същите
топли очи на крушката
около която няма пеперуди -
само спомени.

2009-12-06T01:31:00.000+02:00

(п)обърквам се.

2009-12-01T00:00:00.002+02:00

поемам въздух и задържам
полепвам в мократа стена
и се разреждам..

2009-11-27T00:27:00.001+02:00

първо: Мона Лиза не целува,
тя те хапе.
тръпчинките ти заприличват
на отшелници, оазиси в мечтите
на някое от другите момичета,
стопаджии в лунапарка.
на затворено ключалка
е гласът ти, с думите по него.
лепне. лепнат. лепнеш.
запомни от мен:
усмихнатите устни не целуват.
дразни ги, раздери до кисело,
тогава притвори очите си
и се мисли за победител.

2009-11-18T12:22:00.000+02:00

чаят ми
ми напомня за теб..
всяка сутрин го пия,
за да усетя вкуса ти
вечер преди лягане
те изпивам и
чувствам думите ти
отново
тръпна в очакване на съня ,
в който играеш главната
роля.
ароматът на горски плод,
придружен от червеникъв цвят
е всичко, което по необичаен
начин ми напомня за теб..

2009-11-16T23:27:00.001+02:00

[23:24:34] Cashmere каза: тя...не може да обича никого..
[23:24:36] Cashmere каза: защото...
[23:24:44] Cashmere каза: ако изгуби контрол..
[23:24:55] Cashmere каза: човекът, когото обича...вече не е този човек..

2009-11-11T10:31:00.000+02:00

май
приличам на дете,
привързало се
към любимата си
кукла

И пак..

2009-10-22T23:39:00.000+03:00

..усмихвам се вежливо на лирическия аз (:

2009-10-21T23:57:00.001+03:00

-Искам..Искам..Искам..
-Много искаш!

2009-09-14T02:01:00.000+03:00

миришеш на сълзи.
сигурна съм.
ти и двете тя.
сменяй ги.не ги затваряй.
обичам те.
честит рожден ден.

2009-09-08T21:34:00.002+03:00

Не знаех точно защо плаче.Дали заради лука или
просто се подготвяше за големия рев на летището.
А може и заради алкохола да беше..не знам.
обичам да вали.
много.

2009-08-30T09:45:00.001+03:00

4estit rojden den .
wremeto.dnes.twoe.

2009-08-24T22:03:00.000+03:00

забравяме. Толкова бързо отпътуваме по кълдаръмения път на спомена, че даже нямаме време да изпушим една цигара на спокойствие. Спираме се тук- таме да избършем прашните обувки и изчезваме, по- леки, по празни, по- сами.... Бързо се скриваме зад малкото завойче на познатата улица, която всеки ден ни изглежда различна... Аз често споря с нея. Спирам се до полузагасналата улична лампа и споря ли споря....
Ала рядко осъзнавам, че всъщност се опитвам да кажа истините за разделите на себе си.... Сякаш имам нужда да издера очите си за да виждам реалността... Улица " Илюзия", "Фантазия" , или пък " Незабравка", не знам. Всички оставят своето "Сбогом" там. А аз минавам и ги събирам. Правя колекции от една и съща думичка, произнесена по неповторим начин. Събирам ги, защото... не знам защо ги събирам.
А, да. Защото никога не я казвам. И когато събера смелост да кажа всичките "Сбогом", които съм пропуснала да кажа през живота си, е тогава ще имам стотици начини. То така лесно не се казва... към всеки трябва да е различно. Сега си почивам, де....
Я, още едно "Сбогом" бяга по асфалта.... Дръж ми малко цигарата да го прибера в торбата.. Ама то е за мен...

2009-08-05T02:22:00.002+03:00

няма звезди.
няма луна.

мирише на дъжд.и е прекрасно.

2009-08-02T23:56:00.002+03:00

честно казано не разбирам какъв ти е проблема в това, че говоря когато ми се говори и че мълча когато ми се мълчи.а за това че ме караш да се чувствам като боклук няма да мисля днес.
има време.
има ли?малко,много?достатъчно?все едно.
нали е време. времето не започва и не свършва с теб и мен.
може и в даден период да сме го делили,обаче и за това не ми се мисли днес.няма да мисля.само искам да систематизирам и като цяло да си дам сметка че днес,утре или когато и да било времето ми няма да бъде твое.или изобщо няма да бъде ничие.
ще бъде бурканчето с време което ще пазя от всички вас.
дано само не се вкисне от топлото.
дано.

2009-08-01T20:22:00.003+03:00

Абсурдно е.
Излишно е.
Фалшиво е.
Стига сме давали и стига сме взимали.
От утре.Тръгваме да търсим.
От утре.
От утре.
От утре..
Но днес.Ще останем.Днес ще шептим.

мм...

2009-06-23T11:19:00.004+03:00

безумна съм,казваш..
добре.
тогава ти си по-безумния,щом вярваш
че в безумието си ще успеем да се скрием..
но хайде..нека безумни сме.

пак

2009-06-14T23:23:00.001+03:00

ще мълча..

2009-06-14T18:13:00.002+03:00

..да гледам просто от страни..да срещна..
да усетя..да давам,да взимам..Да се чувствам значима..
Ще.
благодаря.
нужно е.
по-често.

..

2009-06-01T00:48:00.000+03:00

В предпоследния ден на май.
Локви разтапят
усмивките.
Кожата,
погизнала от въздишки.
Обещания се събират
в капчуците.
и пак някак тъжно е.

спри,моля те..

2009-05-29T23:50:00.006+03:00

Престани..
Залепваш за мислите ми като мокра памучна дреха..
просмукваш се..
без теб съм гола..но все пак искам да те махна.

ужасно е.

2009-05-13T22:36:00.002+03:00

и пак бягат ми усмивките.
и пак губя се в деня ти
като умората в почивките.
а как искам те.
по-близо.

и все пак.

2009-05-11T22:45:00.000+03:00

искам те.
по-близо.

какво ще кажеш?

2009-04-09T22:36:00.001+03:00

нещо против да те нарека глупак.
защото си такъв.
да.
ти си глупакът на деня.
ще продължаваш ли да се бориш
да станеш глупака на седмицата?

prosto e.

2009-04-06T02:23:00.000+03:00

da.
prosto iskah da
se dokosna do denqt ti.
da go razbera.
a nqkoi razbra li?
ti ne razbirash.
a weche i az ne razbiram nishto.
kakto i da e.
kofein i nikotin.

da,da.blagodarq.

2009-04-05T21:49:00.000+03:00

[21:44:48] Nix каза: изпуши 5-6-10 цигари
[21:44:52] Nix каза: и давай нататък
[21:45:16] Nix каза: ти имаш никотина и кофеина

DA,DA.
WSICHKO IMAM
: D

2009-03-29T23:49:00.000+03:00

ne sum winowna che ne obichash torta.
i ne razbiram zashto ne razbirash.
i pak.
blagodarq za deserta.

край вече.чуваш ли?

2009-03-26T23:07:00.003+02:00

[23:06:56] Fire That Flows Forth каза: край.заключ.

2009-03-24T22:21:00.001+02:00

-Какво правиш?
-Опитвам се да лапна снежинка и да я глътна..
-о..разбирам
а на денят му остават още час два живот.
усмихни му се.
усмихни се на мен.

2009-03-16T22:56:00.003+02:00

15.03.09. елинце каза:
мерси.
радвам се, че си я върнах.
и че вече не се насилвам да се усмихна.
и вчера усетих моята Кали.

о,усмивке.
радвам се че си тук.
точно сега.
или винаги?
както и да е.
радвам се просто.
а мишките.
те са умни животни.
разбираш нали?
(:

защо ли ми пука..

2009-03-10T23:45:00.004+02:00

Имаш ли представа за какво говориш.
Защото аз не.
Не те разбирам.
Или не ти вярвам.
Има ли значение.
Забрави.
Вече няма значение.
Когато думите е дойдат на време стават безсмислени
Честит рожден ден..

заключвам се..

2009-03-10T23:37:00.011+02:00

Студено е.
Бягам от реалността тихо,бавно.
Нощта се изплъзва от стенещия град.

Улиците притихнали,плувнали в тъга.
И пак съм сама,застинала на балкона,потънала в мойте си мисли.
Не мога вечно сама.
Ти можеш ли.
Ще ми кажеш ли какво се случва с мечтите.
Какво става с болката.
В какво се превръщат сълзите.
Въпроси,въпроси.
Студено е.
Стоя загледана в уличната лампа.
В тъмнината снежинките не се виждат.
Долавям само как дъхът ми ги разтапя..превръщат се в капчици.Умират.
Това ли се случва и с мен.И аз ли подобно на снежинка губя надеждите,вярата си..
И аз ли търся назад във времето тишината на една умираща мечта.Тихият стон на една умираща снежинка.Безмълвието на оттеглящата се истина..
Това ли съм аз?
Това ли са снежинките.
Да..За съжаление скърцащата врата,зад която крия себе си, се отваря само,когато реалността изчезне.
И плахите стъпки на нощта отново изместват зловещия шепот на вятъра.
Това съм аз.
Една скърцаща дървена врата.
Заключена.

карнавалени лица

2009-03-07T21:11:00.005+02:00

Трудно ми е да повярвам..
Да се примиря..
Не беше такава..
А днес си..
Познавах те различна и чесно казано повече те харесвах..
Много поза сега,много грим.
И много маски.
Сега на мода са маскирани хора?
Като карнавал.

2009-03-07T00:36:00.002+02:00

Поглеждаш в огледало.
Ти ли си това.
Или не.
Докосваш.
Никога цигарата не е била по дълга...
Излиза дим.
От цигарата ли е.
От студа.
Или е просто духът ти, който иска да излезе навън и да закрещи.
Да вика.
Кой чува духовете.
Кой чува виковете.
Кой чува погледите.
Кой ги вижда.
Прекалено зает си със мисли.
Пак се вглеждаш.
Огледален образ.
А колко малко показва.
А колко различен е.
Дори не плачеш вече.
Дървени хора.
Дървени мечти.
Празни мисли.
Празни думи.
Вървиш,а следите къде са.
Пътя забравя съдбите на хората вървели по него.
И защо да помни?
Отваряш една врата,
затръшваш друга.
Обръщаш гръб на себе си.
А после.
Снимки разни.
Спомени разни.
Мечти разни.
И после какво.
Пак всичко е само декор.
Нищо истинско.
Само фалшиви мании.
Фалшиви фобии.
А толкова изтъркани.
Използвани за оправдания в удобния момент.
А когато няма нужда от тях.
А когато няма нужда от нищо.
Когато в главата няма нищо.
Когато в сърцето няма нищо.
Когато вече всичко е толкова изморено.
Толкова изморително.
Какво правиш
Когато стигнеш до върха,но толкова късно, че целият сват те е изпреварил.
Ами ако силите дори не стигнат за да се дотътриш до върха.
Когато по-средата на пътя разбереш,че няма какво повече да дадеш от себе си.
Тогава?
Тогава как да стигнеш до хепи енда.
Тогава кой решава да освети мислите.
Да ти покаже сълзите.
Ето,и те дойдоха.
Не разбираш нали.
И аз.
Погледни по отблизо.
Светлини много.
А твоята къде е.
Защо се губи.
Свещта свърша.
Казват ти: “Ти можеш да си нещо повече.”
Те от къде знаят.
А ти от къде знаеш.
Ето.
Вече плача.
Най-накрая.
Тъкмо мислех,че съм се превърнала в един от онези дървени хора.
Изобщо на кой му пука
Какво мисли човека до него в метрото,
в автобуса или трамвая.
Как това променя теб,
Твоите мисли,
Твоите чувства.