започвам, защото все (от) някъде трябва да се започне все (от) някога трябва дано е хубаво не казвам "накрая", защото не мисля, че съществува такова нещо и началата не са точно начала те са преобразуване не съществуват в самостоятелно състояние не биха могли да се изведат от средата (си) условно казвам, че започвам защото си го дължа

сърцето ми е сгънато в оригами пеперудено беше, но го прибрах в кутия и наистина ми е трудно да затворя капака а всичките кутии са пълни с теб. покрити с прах или със следи от пръсти. Пазят те.

отпечатани са по пръстите ми, но сгънах листа с нотите навътре. ще изчакам ти да го разгънеш , когато си готов.

аз просто искам сякаш да го изкрещя но не на някого и не на нещо просто да го кажа вероятно на глас пред себе си дори спокойно да го изрека после може пак да го повторя за да знам че правилно съм чула и да питам: истина ли е това? истина е- отговарям

проектирах къща
в душата
без комин
и сега
се задушавам

не казвам че беше нарочно
просто така се стекоха нещата
като водопади
прекършиха всички клони
и счупиха спасителните ни лодки
и не че не можем да плуваме
правили сме го стотици пъти
ту по течението
ту срещу
но в случая предпочетохме
дъното
там има също съкровища
не само сподавени спомени

хей, ти
на върха на езика си
в ъгълчето на устата
при облизване
след пудра захар

да преглътна
да издишам настрани по-силно
да те забърша в някоя салфетка

сочат те и ме подканват скришом
но аз не искам,макар че май е време
да подишам.