не казвам че беше нарочно
просто така се стекоха нещата
като водопади
прекършиха всички клони
и счупиха спасителните ни лодки
и не че не можем да плуваме
правили сме го стотици пъти
ту по течението
ту срещу
но в случая предпочетохме
дъното
там има също съкровища
не само сподавени спомени

хей, ти
на върха на езика си
в ъгълчето на устата
при облизване
след пудра захар

да преглътна
да издишам настрани по-силно
да те забърша в някоя салфетка

сочат те и ме подканват скришом
но аз не искам,макар че май е време
да подишам.

безуспешните ми опити
да му измислям думи
да го сложа в категория
да го припозная

дисциплина
рутина

прозаично изследване
в търсене на поезията
преднамерена
умишлена
нарочна
бледа
вехта
непозната
крива
бавно
започвам
да
сри-
чам

а той
ме кара
да забравям
словото
не до първобитност
до начало

Боли ме да разгръщам себе си
да се разтварям в косите си

Когато ме докосваш съм цяла

''без съмнение е лято

откривам го

в мириса на посоките

в износените си сандали

в куража за щастие

и в теб

най-вече

теб''

Всеки ден имам все повече птички в главата си

Реално беше,
по-реално няма накъде
толкова реално,
че нереално сякаш бе.