..нещо май не ми се заминава..
: ))

Чуваш ли писъка на кафявите ириси

общо няма, има ни сами

Слагам тишина
вместо мед във
чая и търся подгизналите
си мисли във
твоята чаша.

когато се топят часовниците
в капчици превръщат се секундите
пропуснати паузирани изтърсили се
от джобовете случайно бездънни
без да усетиш и мръсни вървиш по
трохите да търсиш и да го зашиеш
пак се къса късно е (за щуротии и
онази, бялата)

Приятно ми е да забравям нещата си,
защото после ги откривам с удивление
и изненада, без дори да са ми липсвали.