когато се топят часовниците
в капчици превръщат се секундите
пропуснати паузирани изтърсили се
от джобовете случайно бездънни
без да усетиш и мръсни вървиш по
трохите да търсиш и да го зашиеш
пак се къса късно е (за щуротии и
онази, бялата)
границата,където реалността и съня се преплитат е толкова тънка..Затова границите не съществуват..поне за някой.