първо: Мона Лиза не целува,
тя те хапе.
тръпчинките ти заприличват
на отшелници, оазиси в мечтите
на някое от другите момичета,
стопаджии в лунапарка.
на затворено ключалка
е гласът ти, с думите по него.
лепне. лепнат. лепнеш.
запомни от мен:
усмихнатите устни не целуват.
дразни ги, раздери до кисело,
тогава притвори очите си
и се мисли за победител.

чаят ми
ми напомня за теб..
всяка сутрин го пия,
за да усетя вкуса ти
вечер преди лягане
те изпивам и
чувствам думите ти
отново
тръпна в очакване на съня ,
в който играеш главната
роля.
ароматът на горски плод,
придружен от червеникъв цвят
е всичко, което по необичаен
начин ми напомня за теб..

[23:24:34] Cashmere каза: тя...не може да обича никого..
[23:24:36] Cashmere каза: защото...
[23:24:44] Cashmere каза: ако изгуби контрол..
[23:24:55] Cashmere каза: човекът, когото обича...вече не е този човек..

май
приличам на дете,
привързало се
към любимата си
кукла