В предпоследния ден на май.
Локви разтапят
усмивките.
Кожата,
погизнала от въздишки.
Обещания се събират
в капчуците.
и пак някак тъжно е.
границата,където реалността и съня се преплитат е толкова тънка..Затова границите не съществуват..поне за някой.