забравяме. Толкова бързо отпътуваме по кълдаръмения път на спомена, че даже нямаме време да изпушим една цигара на спокойствие. Спираме се тук- таме да избършем прашните обувки и изчезваме, по- леки, по празни, по- сами.... Бързо се скриваме зад малкото завойче на познатата улица, която всеки ден ни изглежда различна... Аз често споря с нея. Спирам се до полузагасналата улична лампа и споря ли споря....
Ала рядко осъзнавам, че всъщност се опитвам да кажа истините за разделите на себе си.... Сякаш имам нужда да издера очите си за да виждам реалността... Улица " Илюзия", "Фантазия" , или пък " Незабравка", не знам. Всички оставят своето "Сбогом" там. А аз минавам и ги събирам. Правя колекции от една и съща думичка, произнесена по неповторим начин. Събирам ги, защото... не знам защо ги събирам.
А, да. Защото никога не я казвам. И когато събера смелост да кажа всичките "Сбогом", които съм пропуснала да кажа през живота си, е тогава ще имам стотици начини. То така лесно не се казва... към всеки трябва да е различно. Сега си почивам, де....
Я, още едно "Сбогом" бяга по асфалта.... Дръж ми малко цигарата да го прибера в торбата.. Ама то е за мен...