Същите хербарии
завити в станиола от цигарите.
завинаги?
затоплени и влажни между
времето
Издялани в сърцето на човечето,
което бяга от разделите.
Същите
топли очи на крушката
около която няма пеперуди -
само спомени.
границата,където реалността и съня се преплитат е толкова тънка..Затова границите не съществуват..поне за някой.